Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (70 Votes)

Vamesul si fariseul 4Първата подготвителна седмица за Великия пост е известна под името Седмица на митаря и фарисея и във всички православни календари е отбелязано, че през нея не се пости в сряда и петък. Нека видим кога е възникнала тази практика.

В Глава 49 на Типикона, посветена на богослужението през Великия пост и подготвителните седмици преди него, за тази седмица се казва следното: „Подобает ведати: яко в сей седмице иномудрствующии содержат пост, глаголемый арцивуриев. Мы же монаси на кийждо день, се же в среду и пяток, вкушаем сыр и яица, в 9-й час. Миряне же ядят мясо, развращающе онех веление толикия ереси“. Или, на български език: „Трябва да се знае, че през тази седмица инакомъдруващите спазват пост, наричан арцивуриев. Ние, монасите, пък всеки ден, както и в сряда и петък, ядем сирене и яйца, в 9-ия час. Миряните пък ядат месо, потъпквайки по този начин повелите на голямата ерес на онези“.

Указанията на църковния устав показват, че отмяната на поста през тази седмица е била направена с полемична цел заради борбата с инакомъдруващи, сиреч еретици, които постели строго през тази седмица. В началото бил арцивуриевият пост – тази дума е гръцка транскрипция на думата арачаворк, което на свой ред означава „пръв, предхождащ“. Този пост е много древен и се свързва с името на св. Григорий, просветителят на Армения. Зеноб Глак, който нарича себе си ученик на св. Григорий и е написал „Историята на Тарон“, в която описва разпространяването на християнската вяра в Таронска област около езерото Ван, разказва за този пост следното: „Цар Тирдат заповядал да хвърлят Григорий в ров, където той прекарал петнадесет години, а през това време царят, обладан от зли духове, живя в стадо на глигани, но по Божия повеля Григорий бил изведен от рова от царските велможи. След това Григорий си наложил петдневен пост, на хляб и вода, след чийто край покръстил царя, воеводите, цялата войска и целия останал народ“. И до днес този пост съществува в Арменската църква.

Този пост е известен от древната църковна история с още едно име – ниневийски пост. Събитията от Стария Завет тук са представени като предобраз, тъй като ниневийците се покаяли след проповедта на пророк Йона и започнали да постят; по същия начин и постът на жителите на Армения бил свързан с покаянието и подготовката за кръщение на цялата страна.

Има и трета версия за произхода на този кратък пост, свързана с името на византийския император Ираклий. Бидейки с арменски произход, императорът поел империята в много лолшо състояние, когато изглеждало, че съдбата на държавата виси на косъм и само Божията помощ и на св. Богородица позволили да отминат онези скърби. През 626 г. по негово време и при патр. Сергий Константинопол бил по чудесен начин избавен от нашествието на персите и аварите. Празникът на съботния Акатист съдържа следи от тези събития (и по-конкретно известният ни кондак „Возбранной Воеводе“).

С течение на времето арцивуриевият пост започва да се възприема като знак за веровите различия между гърците и арменците. Неговото спазване разграничавало хората от различните държави. В този контекст неговото спазване предизвикало ответната реакция на Православната църква и тя установила по същото време седмица без пост за православните. Въпреки това много православни автори като Николай Граматик, Никон Черногорец и други се опитвали да намалят полемичния заряд на тази седмица и, за да не се нарушават църковните правила, предлагали постът в сряда и петък да се отменя само за онези райони, където живеели арменци, за да се избегнат подозренита за идентичност с тях. Появила се вероятно за първи път в Мала Азия и Палестина, практиката за отмяната на поста през тази седмица влязла и в Йерусалимския устав. А оттам се разпространила в целия православен Изток и се превърнала в общоцърковна традиция. Но и досега липсва канонично постановление или съборно определение. Затова и Константинополският патриарх Николай Граматик (в началото на 12 в.) пише, че онези, които имат арменски произход, правят добре, като се освобождават от поста през тази седмица и така отхвърлят всяко подозрение, но за имащите православни предци този предлог за отмяна на поста не важи.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wy984 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж